Автор: Джейн Остин
Жанр: Комедия, Социална сатира, Романтика
Страници: 519
Издателство: Хеликон
Език: български
Формат: печатно издание с мека корица
Ема се ражда изпод перото на английската писателка Джейн Остин през 1814 година. Подобно на останалите творби на авторката, книгата е публикувана анонимно през 1815 година, със специален поздрав за принца регент. Макар и самоличността на г-ца Остин да остава мистерия до смъртта й, дори приживе творчеството й се радва на голяма популярност. Гордост и предразсъдъци e роман толкова добре приет от читателите и дори получава второ и трето издание, през 1813 и 1817 година.
Вероятно се питате какво общо има това с Ема? Много просто, публикуването на този роман е много дързък за времето си ход, с който Остин е поела риск да отчужди публиката си. По нейни собствени думи, тя е искала да създаде героиня, която никой друг не би харесал, освен самата нея.
Сигурна съм, че повечето съвременни читатели не осъзнават смелостта на решението й. В днешно време образът на антигероинята е приет много по-добре. От женските персонажи не се очаква да бъдат безгрешни или образец на поведение. Но в епохата, в която твори Джейн Остин, сред безукорни героини, поставени на пиедестал, персонаж като Ема е наистина изпреварил времето си.*
Лична предистория:
До съвсем скоро досегът ми с Джейн Остин бе не толкова чрез книгите й, а с нейния отзвук в литературата, поп културата и медиите. Творчеството й е тясно съсредоточено в една определена историческа епоха и обществена прослойка. И въпреки това, нейните теми и архетипи остават актуални и днес, за което говорят множеството версии на книгите й, адаптирани за модерните времена. Мнозина я определят като създател на модела на романтичната комедия. (Дали би оценила пълната деградация на този жанр в последните години е друг въпрос.) Редица писатели, от Джордж Елиът до Вирджиния Улф, са повлияни от работата й. За мой най-огромен шок научих, че и Ървин Уелш, автор на Трейнспотинг и Порно, е голям почитател на Джейн Остин и че собствената му работа е повлияна от класически автори като нея.
Въпреки че не бях чела Ема, бях наясно със сюжета и всяка една от стъпките му от многобройните й адаптации. На пъво място това бе версията от 90-те Баровки /Clueless/, очарователния уеб ситком Emma Approved и най-новата екранизация от 2020, с удивителната визия на Autumn de Wilde. Но въпреки, че познавам сюжетите и героите й, бях чела много малко от Джейн Остин.
И наскоро реших, че е време да я опозная като писател. Имах нужда да се върна към четенето и Ема се оказа много подходящо начало.
Сюжет: Ема Удхаус, красива, умна и духовита, но също така разглезена, арогантна и убедена, че знае най-добре как околните трябва да живеят живота си. Тя е посветила живота, младостта и многото си таланти на сватовничеството и това да налага помощта си, независимо дали някой я е поискал. Баща й я боготовори, вече бившата й гувернантка подхранва чувството й за превъзходство и огромното й самочувствие. В изолирания свят на английското село, тя се чувства като кралица на собственото си царство и никой до този момент не е бил в състояние да разклати нейната самоувереност.
Разбира се, господин Найтли, техният съсед и семеен приятел, не пести критики за всичките й недостатъци, скрити под повърхността. Но Ема му отвръща само с помахване на ръка, чаровна усмивка и духовита забележка.
Докато четях си я представях като малко момиченце, което третира всички от обкръжението й като марионетки в личната й кукленска къща. Макар да няма лоши намерения, скоро вмешателството й и опитите за сватовничество водят до неприятни и болезнени последици.
Чак тогава Ема се събужда от съня и фантазиите си, принудена да осъзнае грешките си и да опознае собственото си сърце.
Ема не е за всеки читател. Въпреки, че има по-стегнат сюжет, отколкото изглежда на пръв поглед, голяма част от действието се върти около ежедневието в Хайбъри. Безкрайно ходене на гости, пиене на чай, разговори за домакинство, посипани с щипка клюки, отегчение и копнеж за балове, партита и забави. Не бих ви я препоръчала, ако търсите бързо действие, напрежение или мелодрама.
И все пак, светът на Ема ме заплени, колкото и монотонен да изглежда отстрани. Беше забавно да гледам сюжета през очите й, като в същото време запазих достатъчно дистанция, за да видя колко нелепи са заблудите й. Като за момиче, гордеещо се с познанията, преценката и здравия си разум, тя греши за всичко. Особено за това коя е тя, какво иска и какви са истинските й намерения. Ема е толкова погълната от машинациите и въображението си, от движението по сцената на живота й. Та тя дори не осъзнава, че е влюбена. Твърде е заета да манипулира околните, за да осъзнае какво стои право пред очите й.
Герои: Романът е много по-забавен отколкото очаквах. Чрез нелепите си образи, Остин тънко осмива обществото, за което пише. Вероятно илюзиите на Ема са заразни, защото голяма част от обкръжението й ги споделяше.
Хариет, младото и наивно протеже на Ема, се оставя да бъде изкусена от сладките слова на госпожица Удхаус и това за малко да й коства щастливото бъдеще.
Господин Елтън, помпозния и самозабравящ се пастор, в нито един момент не осъзнава, че обкръжението му се смее не с него, а на него. А вулгарната му, новозабогатяла съпруга ме накара да се смея с глас почти с всяко свое появяване. Сякаш за нея е измислен израза “Умря циганката, която ме хвалеше.” Постоянното й перчене относно съмнителните й качества и богатството на зет й доведоха до най-забавните (за мен) мигове. На нейн фон Ема изглеждаше като образец на здравия разум.
Друг любим персонаж беше този на госпожица Бейтс, въпреки безкрайното й бърборене. Намерих го за много освежаващо, че Остин бе обрисувала тази стара мома със скромни средства като една от най-щастливите жени в Хайбъри, заобиколена от приятели и радваща се на живота. Както и на любимата си племенница, госпожица Феърфакс.
Дори някой привидно съвършен като Джейн Феърфакс криеше своите тайни. В нечий друг роман Джейн би била от онези идеални и поставени на пиедестал героини. Изключително красива, изискана, надарена с изключителен ум и безброй таланти, с живот, белязан от трагедия. Скромното момиче, което намира щастието с цената на много усилия.
В историята на госпожица Феърфакс, Ема би била злодей или най-малкото еднопластова съперница, която съществува, за да внася напрежение и драма в живота на ангелоподобната героиня. Темата за това как жените вечно биват сравнявани и поставяни в конкуренция една с друга, за съжаление, още е актуална.
Както споменах многократно, Ема е героиня, изтъкана от недостатъци и белязана от много неприятни черти на характера, балансирани с редица лични качества. Въпреки снобизма, показната й филантропия и склонността й към фантазии, дълбоко в себе си е добър човек. И щом се изправя пред последиците от своите избори, тя преосмисля поведението си и прави стъпки, към това да се подобри. Да стане жена наместо завинаги да остане малкото момиченце, играещо си на сватовница.
Израстването на един несъвършен и сложен персонаж винаги е по-завладяващо от вечната илюзия за съвършенство.
Може би единствения персонаж със здрав разум, имунизиран срещу вируса на илюзиите, бе господин Найтли. Подобно на много от читателите в началото ми бе трудно да го възприема като подходящ партньор за Ема. Отношенията им през по-голямата част от книгата бяха повече като на по-голям брат, сипещ постоянни укори и критики към неразумната си и леконрава сестра. В един момент дори поставях под въпрос какво общо има това с любовта.
Романтиката помежду им се прокрадна леко като утринна мъгла. Подобно на Ема, не осъзнах силата на чувствата му, докато той не бе принуден да ги заяви. И след известни размисли, осъзнах нещо важно.
Той я вижда такава каквато е, под всичките й маски, прозира манипулативното й поведение, вижда всичките й недостатъци и въпреки това, я обича. В неговите очи е най-милото и любимо за него същество, безгрешно въпреки всичките си грешки. Двамата внасят промяна в човека до себе си и в същото време се приемат такива каквито са. И това само по себе си е много добра любовна история.
Силни страни: Прочетох книгата с лекота и често не можех да я оставя. Написана е с много чувство за хумор, с духовити диалози и интересни дискусии. Героите бяха колоритни, без да се превръщат в карикатури. Светът, който Джейн Остин създава оживява в съзнанието на читателя.
Слаби страни: Това не е точно слабост в самата книга, а по-скоро мое лично предпочитание. Въпреки че книгата е над 500 страници има много малко физически описания на героите, както и на света, който обитават. Това не наранява сюжета, защото историята е за всичко, което се случва под повърхността. И надали бих искала да чета твърде дълги и разточителни описания на дървета и храсти. Но ми се искаше една идея повече детайли, за да видя пълнокръвната картина в съзнанието си.
На кого бих препоръчала: На всички, които искат да четат повече класическа литература, но не са сигурни от къде да започнат. Ако нямате против бавното действие и обичате остроумни диалози и хумор, вероятно също би ви се харесала. И бих казала, че Джейн Остин е идеална за жени, които харесват любовни и романтични истории, които не наблягат на физическото привличане. (Или иначе казано любовни романи без сцени в спалнята).
Заключение: Насладих се на Ема и стила на Джейн Остин и определено възнамерявам да прочета повече от книгите й.
↑Визирам предимно западната литература. Възможно е да има много несъвършени героини в различните култури и много преди ерата, в която пише Джейн Остин. Ако имате примери за подобни сюжети, ще се радвам да споделите за тях в коментарите. Винаги имам интерес към това да разширя границите си.