Отново ви приветствам на пристана сред морето от книги.
Не знам дали все още някой чете книжните ми размисли, освен двама-трима приятели. Все още е твърде рано. Но ако някой от рецензиите ми ви е харесала или е допринесла нещо положително, чувствайте се свободни да оставите коментар.
Последните седмици бяха тежки и ме поставиха пред много предизвикателства. За моя най-голяма радост, това не ми попречи на четенето. Ако някоя черна котка не ме дебне на ъгъла, тази седмица ще ви представя две от последните ми книжни находки.
Geek Girl от Холи Смейл
Тази симпатична книжка от young adult жанра попадна в библиотеката ми по случайност. И въпреки, че вероятно съм твърде стара за подобни книги, ме очарова и изкарах много приятни часове в компанията на героинята Хариет Манърс. Имаше досто добро послание за младите (и не толкова млади) момичета, както и добра репрезентация на невродивергентна героиня.
Severing Sidney от Джейсън Вербелоф
Този кратък разказ ни въвежда в една дистопична вселена, в която хирургията, технологията и играта с времето са достигнали следващото ниво. Впечатляващ представител на боди хорър жанра (почти си представих събитията, сякаш режисирани от Кроненберг) и провокираща мисълга история.
Машината от EC Jarvis
Стиймпънк, въздушни кораби, научни изобретения, опасности и зловещи заговори. В момента съм по средата на първата книга от поредицата Кръв и съдба. Трудно ми е да я оставя, когато реалният свят изиска присъствието ми.
Атомни навици от Джеймс Клиър
Наближава края на годината, което е повод за равносметки, поставяне на цели и други не толкова приятни начинания. Не искам да чакам да дойде първи януари, за да внеса промяна в живота си, затова започнах още от ноември. Ще отделя подобаващото време на тази книга, за да извлека подходящите поуки.
А и до този момент никога не съм писала рецензия върху нехудожествена литература. Така де, ако не броим една аматьорска курсова работа за Ницше по време на един семестър философия в университета.
Така че най-вероятно ще представя Атомни навици през януари догодина.
Сега е време да се върна към креслото си и да се загубя сред думите.
До скоро виждане и наслука в книжните находки, драги читатели.