Оригинално заглавие: Severing Sidney

Автор: Джейсън Вербелоф

Жанр: Научна фантастика, Ужаси, Боди Хорър

Страници: 39

Издателство: Jason Werbeloff (самопубликувана)

Език: английски

Формат: дигитален, Kindle

Сидни Разполовена (Severing Sidney)¹ е разказ от Джейсън Вербелоф, съвременен независим автор, чиято работа съчетава научна фантастика, киберъпнк и хорър. Историята служи като въведение в света на Балона(the Bubble) от трилогията Даниел Дефрагментиран (Defragmenting Daniel). В тази вселена отглеждането на органи за трансплантация е само върха на айсберга на това какво са способни медицината и технологиите.

Какво може да се обърка в едно футуристично общество, в който вечната младост е сбъдната мечта, а времето тече с обратен ход?

Денят в който Джепето получава покана за „сватбата“ на дъщеря си Симона, е най-страшния момент в живота му. В този невероятен нов свят бракът е преминал следващата фаза на сливането между двама души. Не случайно родителите и близките получават съболезнования вместо поздравления. Симона и годеникът й Невил ще бъдат събрани в едно тяло и ще продължат да съществуват като обединен организъм. Самоубийство или свободен избор, лудост или пълно отдаване?

Джепето не може да приеме избора на дъщеря си, не и преди да се е опитал да я убеди да не се погубва. Но поканата стига при него със закъснение и когато отчаяният баща пристига в новия Рим, вече е твърде късно. Симона и Невил са преминали зловещата процедура и от техния съюз се ражда Сидни, същество родено от най-добрите им части. Джепето не разпознава своето малко момиченце.

Той е готов на всичко да си я върне и разполага с необходимите средства да обърне процеса. Скалпел, уменията си на хирург и търговец на донори, както и малко помощ от брат му Лоренцо, обитател на Долината, в която времето съществува по собствените си правила.

Дали Джепето ще види отново дъщеря си или намесата му ще доведе до фатални, кървави последици?

Лична предистория: Историите, които ме привличат често са мрачни и зловещи, дори и да не попадат под чадъра на готиката, макабрата или романа на ужасите. Но до този момент не съм имала допир с т.нар. боди хорър. Основната причина е че предпочитам литература, която е фокусирана върху атмосферата, сюжета и героите, психологията, която се крие зад мрачната завеса. Но ще си призная, че не съм най-големия фен на кървища или gore.

Дали защото като малка изгледах порядъчно количество евтини филми на ужасите или просто не ми стиска да се посветя на пълното потапяне в мрака? Или с течение на времето психиката ми стана по-крехка. При всички случаи, се старая да прекрачвам извън зоната си на комфорт. Когато прочетох анотацията на Severing Sidney, реших, че може да е добър начин да тествам границите си. Историята е достатъчно кратка, за да се прочете за един-два часа и да ми даде представа дали си заслужава да продължа да изследвам този жанр. (Ако някой от четящите блога ми е фен на боди хоръра и по-крайните му варианти, приемам препоръки.)

Сюжет: Разказът е магнит за читатели. Често в света на съвременното онлайн публикуване подобни истории служат като безплатен подарък, за да може автора да привлече нови фенове. Вербелоф открехва прозореца към създадения от него свят и създава усещане на читателя за това какво може да очаква от историите в Балона. Виждаме достатъчно от вселената и оставаме жадни за още от тази странна дистопия, интересни персонажи, философски дилеми и… да си го кажем честно, порядъчно количество кръв и вътрешности. Книгата няма и 50 страници, но светът в нея е достатъчно добре изграден, за да накара подходящите читатели да искат още от него.

Въпреки че една от целите на автора е да шокира и отвращава (особено на финала), под слоевете слуз и органи прозира една универсална трагедия. Като общество още сме много далече от въображаемата технология на Вербелоф, но повечето от нас могат да почувстват болката на един баща от загубата на любимото му дете.

Джепето е лишен от възможността да се сбогува със Симона и да приеме необратимата промяна в живота й. Всичко, което му остава след Сливането са шепа спомени и проблясъци, вкуса на любимия й бананов сладолед, моментите, които е споделял с малкото си момиче. Тези ценни мигове са третирани от света като ненужни органи, изрязани със скалпел и захвърлени в мръсна алея. Отчаянието тласка стария хирург по тъмен и опасен път, който може да води само до трагичен финал.

Сюжетът засяга много теми, от личната автономия и родителския авторитет до медицинската етика. До каква степен можем да позволим на технологията да контролира живота ни? Съществува ли граница след която да знаем, че сме стигнали твърде далеч? Оправдана ли е намесата на родителя в живота на вече порасналото му дете? Кога бракът, любовта и сливането се превръщат в чудовищна зависимост?

Разказът е прекалено кратък, за да даде отговор на тези въпроси. Може би зададените в него теми се разгръщат и задълбочават в другите му истории от същата вселена. Но това не намалява въздействието на сюжета. В основата си, Severing Sidney е мрачна, гротескна и ужасяваща история с биещо сърце и болезнени нервни окончания. Четях всеки ред с нарастващо чувство за безпокойство, увлечена от този необичаен свят, а финалът бе прецизен като удар с хирургически скалпел.

Герои: Събитията са пречупени изцяло през гледната точка на скърбящия баща Джепето и той е най-добре развития персонаж. Дори ако изборите му са поставени под въпрос, е много лесно за читателя да го разбере и да усети светогледа и болката му.

Останалите герои бяха колоритни и интересно написани, особено бившата съпруга на Джепето и брат му Лоренцо. Но тъй като сме заключени в гледната точка на главния герой, на моменти ми се струваха твърде карикатурни.

Разбираемо е защо не научихме много за Симона и Невил. Това, което са били е вече незначително за тях, след Сливането им. Предишните им „аз“ отшумяват, защото вече са „ние“. Но историята щеше да е по-дълбока и многопластова ако знаехме нещо повече за мотивацията им.

Силни страни: Компетентно изграден свят и описателен, дързък стил на писане. Работата на Вербелоф не е за всеки, но той определено знае как да нарисува картина чрез думите си. Дори и параграфите, целящи да пробудят отвращение и да пробудят най-първичното чувство на ужас, бяха написани почти като поезия. Запомнящ се главен герой, болезнена дилема и постепенно нарастване на съспенса.

Слаби страни: Историята е построена върху концепцията за Сливането, но не научаваме твърде много за самия ритуал. Каква е логиката зад желанието да се слееш с половинката си и напълно да се отречеш от личността си? Как е възникнала идеята? Има ли социална причина зад този ритуал или е просто прищявка и модна тенденция, родена от едно свръхзадоволено общество? Именно поради това ми се искаше да знаехме повече за решението на Симона. Надявам се темата да продължава своето развитие в другите книги от поредицата.

На кого бих препоръчала: За всички фенове на боди или екстремен хорър, които искат качествена история в комбинация с кървища. Определено не бих препоръчала на читатели с по-чувствителна психика или на хора, които лесно се отвращават.

Заключение: Severing Sidney ме заинтригува достатъчно, за да посетя отново света на Джейсън Вербелоф и Балона. Надявам се останалата част от биографията да даде отговор на въпросите, които си задавах след прочитането на този разказ.

1. Книгите на Джейсън Вербелоф не са издавани официално на български, така че преводът на заглавията, както и някои локации, споменати в историята са изцяло моя интерпретация. ↩︎