Оригинално заглавие: Strictly Professional

Автор: Катрин Нолан

Жанр: Романтика, Еротичен

Страници: 408

Издателство: That’s What She Said Publishing, Inc.

Език: английски

Формат: дигитален, Kindle

Строго професионално е съвременен любовен роман от Катрин Нолан, публикуван през 2018 година за Амазон и Kindle. История, в който противоположностите се привличат и допълват като парчета от пъзел. На този етап не е издавана на български.

Когато Едуард Кавендиш, пиян и с разбито сърце, потропва на вратата на едно изпаднало студио за татуировки, не подозира, че предстои най-невероятната нощ в живота му. Нищо не може да го подготви за срещата с Рокси Куин, собственик на студиото и татуирана богиня, сякаш излязла сред огнени пламъци от най-дивите му фантазии.

Тя не е впечатлена от подпийналия костюмар, колкото и чаровен да е. И все пак под свирепата й, пънкарска визия бие нежно сърце. Помни какво е да си наранен и отхвърлен, затова му предлага чаша черно кафе за изтрезняване и компанията си. А това е само началото на дълга и чувствена нощ, изпълнена с откровения и освобождаваща, болезнена страст.

Това трябва да е първата и последната им нощ заедно, но съдбата има планове да пресече пътищата им отново.

Лична предистория: Имам сложни и противоречиви отношения с любовните романи. В началото на 90-те и зората на демокрацията, майка ми превеждаше книги и голяма част от тях бяха именно от този жанр. Книжки от 100, 200 страници, с розови корици, от световно неизвестни автори.

Не знам дали повечето деца силно се вълнуват от професията на родителите си. Но аз обожавах да седя край нея докато работеше и да чета излизащите изпод пръстите й думи. Или докато редактираше първата версия на ръкописа, с червен химикал върху белите листи.

Тя се опитваше да ме отклони от четенето на тези “бози” и да ме насочи към по-подходяща за годините ми литература. Горката жена, наистина направи всичко по силите си. Но забраненият плод е най-сладък, така че често отварях файловете или се ровех из сбърканите страници, приготвени за изхвърляне.

Вероятно бях твърде малка, за да чета подобни неща и майка ми е имала право да се опита да ме предпази. Изживяването беше подобно на яденето на пълна торба с мазен чипс. Знаеш, че е вреден за теб, но веднъж опитал първата хапка не можеш да спреш. Дори на седем години намирах сюжетите и героите за нелепи, но въпреки това четях всяка следваща книга.

Не обичам да използвам думата “проблемен” когато говоря за художествена измислица. Твърдо вярвам в цитата на Оскар Уайлд. „Няма морални и неморални книги. Книгите са написани добре или лошо. Това е всичко.”

Но когато чета романтичните фантазии на дамите (тук таме имаше и мъже, пишещи любовни романи, но те бяха изключение), творящи през 70-те и 80-те се питам какво им се е случило.

Голяма част от сюжетите бяха… силно деградиращи и към двата пола. В повечето случаи героинята беше девица с отчайващо беден житейски опит. Героят, алфа мъжкар, задължително метър и 90, с широки рамене и големи мускулести ръце, редовно прегазваше волята й и накрая винаги ставаше на неговото. Не, не говоря за сексуално насилие или другите тропи от т.нар. тъмен романс. Просто каквито и лични желания да имаше героинята, никога нямаха значение. Накрая беше “убедена”, че мъжът до нея знае по-добре. Комуникацията винаги оставаше на заден план в името на мелодрамата.

Трудно ми беше да повярвам как изобщо някои от тези книги бяха писани от жени. Спомням си един сюжет, при който темата за изнасилването на съвсем младо момиче беше третирана с потресаваща липсва на чувствителност.

В това отношение ме забавляваше невероятния успех на Нюансите. Мнозина се държаха сякаш тази велика поредица е нечуван феномен. На практика те повтаряха модела от старите любовни романи, с добавен камшик и белезници. Но предполагам, че всяко ново поколение е осъдено да преоткрива топлата вода.

Сериозно се изкушавам да напиша рецензии за някои от най-шокиращите бози, с които съм си тровила мозъка през годините. Някои от тях бяха прекрасен пример, за това как да НЕ пишем и може да се анализират до без край. От друга страна… няма смисъл да възкресявам демоните и е по-добре да оставя тези книги да почиват в мир, забравени от всички. (Ако все пак някой иска да прочете такива рецензии, нека остави коментар.)

Вероятно вече тропате изнервено с крак, а повечето от вас вече са се изнесли от страницата. Представям си въпроса ви и коментара, който мечтаете да напишете. Като толкова не ти харесва този жанр, защо изобщо пишеш за него?

Защото въпреки всичките трески за дялане, които има този жанр, харесва ми когато попадна на добре написана романтична история. Много често те се срещат като подсюжетна линия в книги от друга категория. Но от време на време се натъквам на талантливи автори с изненадващо силни сюжети и запомнящи се персонажи.

Във всеки жанр има лоши книги и бездарни автори. Включително и в т.нар. сериозна литература. Това не е причина да спрем да ги четем и да търсим следващата книжна находка.

И след този безумно дълъг предговор, за който се извинявам на търпеливите читатели, дойде време да ви разкажа за Строго професионално.

Сюжет: Историята в Строго професионално не е особено сложна. Богатият хотелиер Едуард Кавендиш прекарва невероятна нощ с лошото момиче Рокси Куин. Изживява неща, за които не се е надявал, че могат да се случат в скучното му, репресирано съществуване. Но той е последното, от което има нужда.

Eдинственото, което ги свързва е физическата страст и слабостта към перверзния секс. Тя знае, че щом й се насити и тръпката от забраненото избледнее, ще изчезне от живота й и ще я остави с чувство на омерзение. Прекалено различни са и е по-добре дивата и чувствена нощ да си остане само приятен спомен.

А и ежедневието на Рокси е пълно с проблеми. Вложила е цялата си любов към изкуството и студиото за татуировки. Но любовта не е достатъчна, когато бизнесът ти запада, конкуренцията е жестока и носиш отговорност пред хората, които работят за теб. Затова тя отрязва поканата му за среща на закуска и го отпраща завинаги, с леко чувство на съжаление.

Изобщо не подозира, че само три месеца по-късно ще го срещне отново. Този път в ролята на нейн ментор от магистърската й програма. Човекът, който трябва да й помогне да спаси бизнеса си.

И това е само началото. Ще си призная, че сюжетът ме изненада много приятно. През цялото време очаквах момента, в който Едуард ще реши да се възползва от властта, която може да упражни върху Рокси. В някоя друга книга той щеше да бъде типичния алфа мъжкар, който взима каквото си пожелае, без да иска разрешение. Щеше да изнуди героинята за секс срещу финансово подпомагане на бизнеса й и да я използва като играчка, докато не я пречупи.

Вместо това Катрин Нолан разказва историята на двама души, които допринасят положителна промяна в живота си. Той й помага да намери баланс между изкуството и бизнеса. Тя му дава свободата да бъде себе си, без оковите на токсичната условна любов. Чрез връзката им и взаимното разкриване на уязвимост, слаби страни и скритите им болки, разбира какво означава да си обичан без необходимостта от постоянно доказване. Хареса ми, че въпреки, че връзката им започна изцяло базирана на секс, те се научиха да комуникират свободно и да се подкрепят взаимно. И всичко това с много размяна на саркастични реплики, горещо кафе и палачинки, диви пънк концерти, през осиновяването на един добродушен питбул. Беше удоволствие да проследя пътуването им един към друг и личностното им израстване.

Щастливият край е задължителен елемент в един любовен роман. В много случаи, когато ги четях си мислех, че истинският щастлив край ще е ако героят и героинята се разделят. Но при Строго професионално се надявах, че нещата помежду им ще се получат, защото въпреки различията, бяха идеални един за друг.

Не знам дали авторката е имала намерение да ползва похвата на червената херинга*, но ще приема, че е било така. През по-голямата част от първите два акта на историята, често обръщаше вниманието на читателя върху грандиозния благотворителен бал, който Едуард трябваше да организира.

Това ме наведе на мисълта, че историята ще е модерен вариант на Пепеляшка. Бях убедена, че кулминационния момент ще е именно бала и че героинята ще присъства, облечена в приемлив тоалет за тази среда, но в свой стил. Но в крайна сметка самият бал имаше съвсем друга функция и дори читателите не “присъстваха” на него, с изключение на съвсем кратко описание. Вместо сцена на която героят да падне на крака пред героинята, това социално събитие беше последната капка на търпението му.

Радвам се, че Нолан използва пушек и огледала, за да отклони читателя в друга посока. Щеше да е тъжно ако войнствената, татуирана богиня беше асимилирана в стерилната социална среда на богатия бизнесмен.

Друг момент, който ми хареса беше, че не се стигна до любовен триъгълник или драма с трето лице. Нямаше раздяла поради липса на комуникация или невинни лъжи. Обикновено не ми харесва скъсването при третия акт, но в случая беше напълно логично, с оглед на това което читателят научава за героите и слабостта, която трябва да преодолеят.

И вероятно се питате за еротичния аспект от романа? Има секс сцени, но те в никакъв случай не са за сметка на историята и развитието на образите.

Герои: Персонажите бяха добре изградени и въпреки, че сюжетът не бе от най-реалистичните, се усещаха като истински хора, пълнокръвни, със своите добри и лоши страни.

Рокси е фантастична героиня, силна и уверена, наясно със себе си и своята сексуалност. Освежаващо е да чета за женски персонаж, който познава тялото и желанията си, знае какво иска в спалнята и в същото време копнее за връзка, брак и деца. В нито един момент амбицията й да постигне най-доброто в бизнеса не бе третирана като фатална слабост. А това, че я бе грижа за животните и за приятелите бе една от многото краски, които я превръщат в запомням се образ.

Едуард е топъл, сърдечен и изпълнен с искрено желание да бъде най-добрия лидер за хората, които допринасят към успеха му. Влага от личното си време вместо да дава пари за благотворителност от гузна съвест. Прави всичко възможно, за да угоди на изискванията на нарцистичните си родители и това е най-голямата му слабост. Средностатистическият читател трудно може да се идентифицира с проблемите на един милиардер. Но тези, които са израснали в токсична среда, с родители, които очакват невъзможното от тях и пак не им дават това от което имат нужда, може и да видят себе си в Едуард. Или тези от нас, които имат проблеми с изнасяне на речи пред много хора.

Поддържащите персонажи също са свежи и добре написани. Особено родителите на Рокси, пънк ветераните Санди и Лу, които минават шейсетте, но още изнасят концерти с групата си The Hand Grenades. Сестрата на Рокси, Фиона, свръх заета адвокатка, която обича да се хвърля в погото, също беше доста интересна и с удоволствие бих прочела още една книга за нея, в същата вселена. Елиът, най-добрият приятел на Едуард (това е малка черна точка в ущърб на госпожица Нолан, двама герои, чиито имена започват с една и съща буква), също заслужаваше своя собствена книга.

Може би единствено Емили, бившата годеница на Едуард, и Фийби, жената, с която родителите му се опитваха да го сватосат, бяха твърде еднопластови и слабо развити. Но не го отчитам като слабост, защото те изчезнаха от историята, щом ролята им приключи.

Силни страни: Книгата е добре написана, със стегнат сюжет и описателен език. Атмосферата е добре уловена, от петзвездния хотел до студиото в крайния квартал. Въпреки че основата е връзката между Едуард и Рокси, историята засяга интересни теми, под повърхността. До къде стига синовния дълг и в кой момент трябва да отхвърлим веригите на очакванията? Къде приключва изкуството и започва маркетинга? До каква степен може да правим компромиси със себе си?

Слаби страни: Може би единственото, което не ми хареса е колко лесно Едуард намери решение на проблемите си. Няма да разкривам каква е развръзката, но щеше да е по-интересно, ако беше преживял пълно пропадане и бе принуден да започне от нулата.

Тук рискувам да се изложа, защото не съм толкова запозната с пънк културата. Не съм убедена до колко философското становище на пънкарите Санди и Лу, свобода и търсене на радост, се връзваше с идеите зад пънка. Според тази статия може би са много по-близо отколкото ми се стори в началото.

Но сякаш те прекалено лесно приеха Едуард като свой човек, въпреки пряката му връзка с капитализма. Той представляваше всичко срещу което са се бунтували цял живот.

Цялата идея зад техните персонажи е да символизират радикалното приемане и безусловна любов. Това се връзваше с развитието на образа му и работеше в историята. Но си мисля, че в реалния свят Санди и Лу щяха да окажат малко повече съпротива към избора на дъщеря си. От друга страна в реалния свят персонаж като Едуард щеше да се доближава повече до Патрик Бейтман от Американски психар. Реализмът е изцяло пожелателен, особено що се отнася до романтиката.

На кого бих препоръчала: На всички почитатели на любовните романи, които търсят нещо свежо и различно. Ако ви е омръзнало от мачовци и изчервяващи се девици*, Строго професионално определено би ви харесала.

Заключение: С някои слаби уговорки, Катрин Нолан се нарежда след любимите ми автори в жанра. Бих прочела още от книгите й, особено ако включват герои от същата вселена с техни самостоятелни истории.

↑Ако случайно алфа мъжкарите са вашето виновно удоволствие и четете тази рецензия, моля, не се засягайте. Всеки има право да чете каквото му е по душа, без страх от осъждане. Тези ми мисли единствено отразяват личните ми вкусове.

↑Червената херинга е литературен похват, при който авторът отвлича вниманието на читателя или го довежда до грешно заключение.